Това е първият въпрос на почти всеки, който реши да продава изработеното от себе си. И най-честият отговор в интернет е грешен в двете посоки: едни казват „веднага си вади фирма“, други — „никой не го прави, карай“.
Истината е по средата и зависи от едно нещо: колко системно продаваш.
Първо — митът за OLX и Facebook
„Никой в групите не си вади фирма, защо аз?“
Защото повечето от тях са в нарушение и просто още не са проверени. НАП има достъп до данните на куриерските фирми за наложен платеж — тоест сумите, които получаваш, са видими, независимо къде си обявил стоката.
Тоест въпросът не е дали някой продава без регистрация, а дали ти искаш да си от тези, които разчитат да не ги забележат.
Границата не е сумата, а системността
Законът не казва „до 500 лева си свободен“. Той гледа естеството на дейността.
| Какво правиш | Как се третира |
|---|---|
| Продаваш стари вещи от вкъщи, от време на време | лична продажба — нищо не ти трябва |
| Изработваш неща специално за продажба, редовно, с цел печалба | стопанска дейност |
Ако плетеш по един шал на месец за приятели — това не е бизнес. Ако правиш изделия, качваш ги в магазин, приемаш поръчки от непознати и това продължава — това е стопанска дейност, дори приходът да е малък.
Границата се минава постепенно, не в един ден. Практическото правило: докато продажбите са единични и случайни, си в сивата зона на хобито. Щом започнеш да вадиш стабилен доход всеки месец, нямаш аргумент, че е случайно.
Добрата новина: „стопанска дейност“ не значи „фирма“
Тук повечето хора се отказват напразно. Мислят, че единственият вариант е ЕООД със счетоводител за 100 лева на месец. Не е.
За човек, който изработва нещата сам, има три пътя — и най-известният е най-скъпият.
Път 1 — произведения на изкуството
Ако изделията ти се квалифицират като произведения на изкуството (ръчно рисувани декорации, оригинални скулптури, ръчна керамика), доходът се облага по чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ.
40% нормативно признати разходи. Тоест от 1000 лева приход се облагат 600, и данъкът е 10% от тях — 60 лева.
Път 2 — занаятчия
По чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „в“ — също 40% разходи, но иска регистрация в Регионална занаятчийска камара и занаятът да е в Приложение 1 на Закона за занаятите.
Списъкът е конкретен: художествени тъкани, тъкачество, художествено плетиво, кошничарство, дърворезба, везбарство и други. Провери дали твоят занаят е в него — ако не е, този път отпада.
Път 3 — свободна професия или друга стопанска дейност
Универсалният вариант, когато първите два не пасват. 25% нормативни разходи вместо 40% — по-лошо, но безусловно.
Какво реално трябва да направиш
И трите пътя изискват само две неща, и нито едно от тях не е фирма:
- Регистрация в БУЛСТАТ — около 5 евро онлайн
- Деклариране в НАП като самоосигуряващо се лице — в 7-дневен срок след БУЛСТАТ
Толкова. Без нотариус, без капитал, без Търговски регистър.
Честната част: осигуровките
Тук е неприятното и трябва да го знаеш предварително.
Като самоосигуряващо се лице дължиш осигуровки върху минималния осигурителен доход, дори когато не си продал нищо. Към 2026 г. това е около 153 евро месечно при ставка 27,8%.
Сметни го честно: ако изкарваш 100 евро на месец, осигуровките изяждат печалбата и излизаш на минус.
Но има важни изключения. Ако вече си:
- пенсионер,
- на трудов договор някъде другаде,
- студент под 26 години,
осигуровките отпадат или намаляват съществено. Това променя сметката изцяло — провери своя случай, преди да се откажеш от идеята.
Данъкът е 10% и се дължи само върху реалния доход — при нула продажби е нула.
Касов апарат
Свободните професии не са длъжни да регистрират продажбите чрез фискално устройство. За другите режими зависи от начина на плащане — при банков превод и при плащане онлайн изискванията са различни от тези при плащане в брой.
Това е точката, в която си струва да питаш счетоводител за твоя конкретен случай.
Какво трябва да пише в магазина ти — независимо от статуса
Ето нещо, което почти всички пропускат, а е задължително от първата продажба, дори още да нямаш никаква регистрация.
Чл. 4 от Закона за електронната търговия изисква купувачът да може да те идентифицира:
- име — твоето име или фирменото наименование (името на магазина не е достатъчно);
- адрес за кореспонденция;
- телефон или имейл за пряка връзка;
- данни за вписване в търговски или друг публичен регистър — ако имаш такова.
Обърни внимание на последното: законът казва „търговски или друг публичен регистър“. Ако още нямаш регистрация, това поле просто не се отнася за теб. Останалите три обаче се дължат винаги.
Санкцията при липса е от 200 до 1000 лева за физическо лице и от 500 до 2500 лева за фирма.
Звучи като формалност, но има смисъл: купувачът, който иска да върне стока, трябва да знае с кого е сключил договор. „Ателие Слънце“ не е име на човек.
Накратко
- Единични продажби на лични вещи → нищо не ти трябва.
- Редовна изработка за продажба → стопанска дейност, дори да е малка.
- Стопанска дейност ≠ фирма. БУЛСТАТ + НАП са достатъчни за физическо лице.
- Ръчна изработка често дава право на 40% нормативни разходи — питай счетоводител кой път пасва.
- Осигуровките са ~153 €/месец и се дължат независимо от приходите — освен ако не си пенсионер, на трудов договор или студент.
- Име, адрес и връзка в магазина се дължат винаги, от първата продажба.
Важно: тази статия е обща информация, не правен или счетоводен съвет. Половин час при счетоводител струва по-малко от една грешка в декларацията — особено за въпроса кой от трите пътя е твоят.